| Нашата вила се намира на 6 км. от с. Копиловци по пътя за връх Копрен и представлява двуетажна сграда с капацитет 9 места. Имаме и две бунгала с още 6 легла. Санитарните възли са на всеки етаж във вилата. Две от бунгалата разполагат със собствени бани и тоалетни. Комплексът е водоснабден и електрифициран, отоплението е с камина и печки. Разполага с оборудвана кухня, общо помещение и големи тераси с прекрасна гледка. По желание на клиента предлагаме приготвяне на традиционна българска кухня от северозапада. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг.
Работно време: по предварителна уговорка
В почивните дни можете да се разходите и да хапнете при нас и без да се обаждате!
Ето и малко информация възможностите на района:
1. Копренска Екопътека
Намира се в Западна Стара планина, под връх Копрен. Замислена е като представителна за Северозападна България - еталон за чиста природна среда. Маршрутът обхваща долините на три реки и ридовете помежду им, в район с надморска височина от 950 до 1350 м. Състои се от няколко етапа с обща дължина около 20 км.
Преминавайки по пътеката можете да се насладите на вековни букови гори, водопади и водни каскади, причудливи скали, поляни, осеяни със здравец, боровинки и горски ягоди. Изходен пункт - с. Копиловци.
2. Съседни туристически обекти:
* връх Копрен — 2119 м
* връх Три чуки
* водопадите
3. с. Копиловци
Селото датира от 900—400 г. пр. н. е. Тук са намерени находки от халщатска керамика, които потвърждават, че този край е бил населен още през периода на ранната желязна епоха — 900—400 г. пр. н. е.(Цитат от Миланов. М. Цит. съч.)
ТракиНе са малко и следите от древната тракийска култура. Например в местността Алдинци в землището на селото има останки от тракийска могила. Открит е и храм-светилище с оброчни плочки от тракийско време.
Мнозина учени са склонни да приемат повечето от някогашните крепости и селища по тези места като дело на римляните. Известно е, че римляните са заварили тук развита тракийска култура и в редица случаи след завладяването на земите на траките само са разширили съществуващите крепости или са ги укрепили и подобрили според своите изисквания.
Римляните установили своята власт в Северозападна България след 29 г. пр. н. е., а първото системно укрепяване на Мизия — Дунавската равнина, включително и селищата в земите от Искър до Тимок, станало при властването на император Траян (97—117). Такава римска крепост се е издигала на 4—5 км югозападно от селото, позната днес на местните жители под името Градишки камък. Останки от крепостни укрепления — зидове и др., личат по височината Алдинци в землището на Копиловци.
В землището на с. Копиловци са намерени римски фибули, римски монети — медни и сребърни. Чешмата в центъра на селото, градена от римляните през I—II в., е известна сред населението като Латинската чешма.(Велков, В. Приноси към историята на римските градове в България.)
Славяните С настаняването на славяните и на прабългарите през VI—VII в, които намерили завинаги своята родина в земите на Балканския полуостров, започнал нов етап в развитието на селищата в Северозападна България и в Чипровския край. Съществуват и становища, че например Копиловци и Митровци като славянски селища са заселени преди XI в.(Дуриданов, Ив. Цит. съч).
Сакси В Копиловци към XIII в. се заселват на т. нар. сакси — немски рудари. Известно е, че през средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите.Те допринесли за развитието на рударството в Чипровския край, но по-силно ще да е било религиозното им влияние, което заедно с това на дубровнишките търговци и с други фактори е допринесло за закрепването, макар и в сравнително ограничен мащаб, на католицизма в тези краища в продължение на няколко века.
Заселници Петър Богдан споменава към средата на XVII в. за албанци в Копиловци, но които служели в черквата на славянски, т. е. на български език.В научните среди е известно проучването на Д. Яранов, който проследява преселването на българи от областта Македония и от Албания през XV и XIX в. в източните български земи.
Османското Владичество Прииждащите от Мала Азия османски пълчища в края на XIV в. не отминали и Северозападна България. Оценявайки икономическите изгоди от добиването на скъпите и ценни метали в Чипровци, Копиловци и в други селища в района, нашествениците не ги подложили на огън и сеч, както другаде из поробената ни страна, а ги запазили. Естествено те веднага сложили ръка и на рудниците. По време на османското владичество с. Копиловци е било свързано с Чипровци в една административна единица. На населението е бил наложен висок данъчен режим които с те1ение на годините постоянно се увеличавал. Това влошавало положението на българите в района и било една от причините за Чипровското въстание през 1688 г.
През 1688 г. година жителите на с.Копиловци са участвали в Чипровското въстание.След потушаването на възстанието селището е било разорено и разграбено.
Заселено е отново в началото на 18 век...
Черквата в селото е построена през 1869 година
До нас са достигнали сведения за учебно-просветното дело и в Копиловци. Още през 1647 г. тук съществувало католическо училище. По-късно в него учителствал Иван Деянович от Чипровци, който според един документ от 1697 г. е имал над 130 ученика (Ферменджин, Е. Цит. съч., с. 169, 318.)
Доста разпространено е мнението, че Копиловци вероятно носи името си от латинската дума cuprum, т. е. мед (метал), защото още от римската епоха тук е имало многобройни медни находища и рудници (Батаклиев, Ив. Цит. съч.). Известният езиковед проф. Ив. Дуриданов обаче отхвърля това твърдение като неоснователно.
Обяснението на проф. Ив. Дуриданов за името на с. Копиловци е обосновано и приемливо. Известно е някога като Копиловации — 1614 г., Копиловац, Копилуфча — в турски документ от 1666 г., Копиловец — 1725 г.
Със сигурност най-старото име на селото е Кипыль или Копиловьць, което вероятно идва от славянската дума копа, купа сено, купен, запазена в сърбохърватския език като копила. И днес има село Копыл в Минска област на Белорусия (Дуриданов, Ив. Цит. съч.; Краткая литературная знциклопедия. Т. 2, М., 1964, с. 78.).
|